Тормозът не е съвременен феномен, а той е съществувал в различни форми от години. През 1999г., Tим Филдс, един изтъкнат английски активист срещу тормоза го определя като „... една компулсивна нужда да се замести агресията и да бъде постигната чрез неадекватност (социална, лична, междуличностова, поведенческа, професионална), посредством проектиране на тази неадекватност чрез контрол и подчинение (критика, изключване, изолацияи др.). Тормозът се състои посредством бягство от отговорност (отричане, контра-обвинения, претенция и виктимност) и се проявява в климат на страх, игнориране, незаинтересованост, мълчание, отричане, обезверяване, заблуда, увъртания, толеранс и възнаграждение за този, който тормози.”
Напоследък, експерти от сферата на закрилата правата на децата за започнали да разпознават емоционалните, психологическите и физическите увреди, които се появяват заради тормоза. Докато много работа е свършена в много от страните-членки, все още съществува възприемането в обществото, че това е нещо, което се появява в училищния двор и че това наистина няма дълготраен ефект нито върху жертвата, нито върху извършителя. Всъщност, някои от най-тежките форми на тормоза се появяват чрез учители, родители, братя и сестри, които демонстрират, че тормозът е не просто един обред на съзравяне през юноществото, но е сериозен въпрос, свързан с насилието сред подрастващите.
Има много и различни проекти, които са фокусирани само върху една ситуация и не предлагат единно европейско решение, което да адресира всички различни форми на тормоза, които не са лимитирани да тормоза сред връствици, учител към ученик и ученик към учител, тормоз между братя и сестри, от страна на родители и дори деца срещу родители.
Целта на проекта е да се определят общите, сходните черти, там където се проявават ситуациите на тормоз в различни страни-членки и общи белези сред жертвите и извършителите на тормоз. Посредством работата в тази сфера, организациите искат да постигнат основни познания за тормоза при различни ситуации сред ученици и да се повише чувствителността сред таргет-групите: деца, младежи, родители и обучители. В последната фаза се превижда една публична кампания за повишаване на чувствителността към емоционалните, психологичните и физическите белези от тормоза и приканвайки към нулева толерантност към всички форми на тормоза.
Независимо, че много страни-членки имат различни формати за справяне с тормоза, целта на този проект е да създаде национална фокус-точка във всяка държава-партньор – интернет страница „a one-stop site” за тормоза за общата публика, за родители, за учители и най-важно за децата. По този начин проектът дава на децата един защитен форум, в който могат да научат повече за тормоза, да разговарят конфиденциално със специалисти от сферата, а когато се появи проблем – как да се справят с него и как да се научат да предпазват себе си от тормоз.
Посредством координирани усилия, цел на проекта е създаването на една среда, където тормозът да бъде разпознаван, а жертвите да бъдат защитени и подкрепени, а поведението на извършетилите на тормоз да се промени. Ултимативно, цел е създаване на нетърпимост, нулева толерантност към тормоза сред общностите на Европа. Проектът, който е хармоницзиран в седем европейски държави ще окуражи и засили законодателнине мерки и всяка държава ще има национално послание, че тормозът не се толерира в Европа.
Цел
Целта на този проект е да създаде унифициран отговор при разпознаването и справянето с тормоза във всичките негови ситуационни форми чрез предоставяне на Европейска платформа за деца, родители, учители и общността за научаване на повече по темата. Ултимативно, общността в страните партньори по проекта ще научи повече къде да намери информация относно тормоза и къде има надеждна помощ на националните им езици, по телефона или по интернет.
Подцели
Тормозът традиционно се разглежда като поведение, което се появява между децата, обикновено в училище. Напоследък, кибер-тормозът става все по-широко разпознаваем. Чрез националните горещи линии за деца става видно, че тормозът се проявява в много ситуации. Той се проявява сред връстници в училище, и извън, появява се от учители към ученици и обратното, между братя и сестри, родители към деца и деца към родители! За да бъде правилно адресиран тормоза в различния контекст на неговата проява: целта на проекта е да събере информация и да достигне до различни ситуационни контексти, в които тормозът може да се прояви и по какъв начин да бъде най-добре адресиран. Чрез въпросник, проектът ще проследи общите черти сред жертвите и извършителите в различните ситуации и кои са сходствата при тези две групи в различните европейски страни, партньори по проекта. Въпросникът ще се опита да идентифицира потенциалните жертви и потенциалните извършители на тормоз. За разлика от въпросника на Оуелс, където въпросите са съотнесени към учителите, като евентуални извършители на тормоз, този въпросник ще фокусира върху нетрадиционен ситуационен тормоз, включвайки повече от изброените примери по-горе. Той ще е в способност да се фокусира и да идентифицира жертвите и извършителите на тормоз.
След като събраната информация бъде анализирана, професионалистите с опит в консултирането ще работят заедно и ще предлагат опит и експертиза при създаване на материали за повишаване на чувствителността към различни таргет групи, съобразявайки се с възрастта.
Един първи „инструмент” ще е електронната страница, която ще включва ползване он-лайн на информация за деца, родители и учители. Сайтът ще е наличен на различните национални езици и ще бъдат свързани с електронните страници на партньорите по проекта. Вторият „инструмент” ще бъде видео материал с различни сценарии и резултати, което ще бъде използвано като учебно помагало и ще улеснява дискусиите сред децата по темата. Tретият „инструмент” ще бъде една публична кампания, която ще включва телевизии, радиа и печатни материали, която публична кампания ще доведе до повишено търсене и към сайта и към горещите линии за деца. Тази кампания ще спомогне повече хора да разпознават професионалистите в собствените си страни и как могат да се справят с този проблем, но ще помогне и само с едно обаждане и посещаване на сайта. При всички изброени инструменти ще бъдат взети под внимание културалните различия и норми.
Таргет групите за въпросниците ще бъдат ученици от прогимназиален и гимназиален курс. Таргет групите за сайта и публичната кампания ще бъдат деца, родители, учители и общественността. Директно бенефициенти на проекта ще бъдат младите хора, които са са били обект на тормоз и които го изпитват в ежедневния си живот. Подрастващите ще имат полза от успешното реализиране на този проект, защото ще се знае къде да се обърнат за помощ при евентуален сблъсък с подобен проблем. Дори родители и учители, които биха били жертви на тормоз ще имат полза от този проект, но фокусът на АВС-проектът са подрастващите като жертви и като извършители на тормоз.
Проектът в рамките на приоритетите на програмата Дафне за насилието на улицата и насилието сред връстници и с инструментите, които ще бъдат използвани за повишаване на чувствителността, ще използва модерните технологии да адресират тормоза по унифициран подход. Тормозът е често базиран на чувствата на жертвите за изолация и безпомощност. Посредством интерактивния сайт, младите хора ще могат да следват своя интерес и ще могат да се обаждат на горещите линии за деца. Чрез използването на модерните комуникационни инструменти за подпомагане, жетвите разбират, че не са сами, че техният проблем не е уникален и че съществуват много начини за справяне с техния проблем.
Проектът е финансиран от ЕК, програма "Дафне" 