ЗА ТОРМОЗА

Феноменът „училищен тормоз-булинг синдром” е проучван и изучаван за първи път през 1978г. в Норвегия, а девет години по-късно, 1987г., се появява като термин „булинг” в много научни списания.

Независимо, че като феномен е бил забелязан и отразен през 70-те, не бива да се счита, че се е появил тогава. От друга страна, това това е друго изражение на насилствено поведение, което съществува от сътворението на човечеството.

Феноменът „училищен тормоз-булинг синдром” включва в себе си много фактори

• Детето като жертва на училищен тормоз 
• Детето или група от деца, които упражняват училищен тормоз
• Децата, които наблюдават 
• Преподавателите 
• Родителите  

По същина се отнася за насилие сред деца.
В историята на Оливер Туист, която се случва през XIX-ти век – има много елементи на насилие сред децата, които са се запазили и днес.
 
В романите, отнасящи се до Англо-саксонската образователна система, насилието от по-големи деца е едно приемливо поведение.
 
Според Олвеус, училищното насилие и училилищният тормоз се наблюдават, когато едно дете:
 „е изложено, повторно и повече пъти, на негативни действия от едно или повече лица”
Терминът „негативно действие” се отнася зя действие, от което:
„едно лице тенденциозно причинява наряняване или емоционални проблеми на на друго лице, посредством физически контакт, вербална злоупотреба или по други начини”
Важен параметър, който се появява е концепцията за повторение. Феноменът училищен тормоз не е изилиран инцидент. Той не е пример за случайно сбиване между две деца в училищния двор. Той също включва небалансираната сила и власт, надмощието на детето, което упражнява насилието над другото дете.
Вторият важен параметър е резултата от това действие.  Актовете на училищното насилие водят или могат да доведат до физически наранявания или поява на емоционални и поведенчески проблеми у детето.
Последният параметър има общо и се отнася към различните форми на училищен тормоз, които могат да бъдат физически, вербален или друг тормоз.

Обобщено, училищният тормоз-булинг синдром може да включва:

• Физическо насилие, удряне с юмруци, щипане, хапане, бутане, блъскане
• Нарочно, тенденцизно или често изключване от социални дейности, социална изолация
• Сексуална злоупотреба
• Използване на обидни и унизителни изрази, притискане, използване на прякори, подигравки
• Заплахи и изнудване
• Насилствени или обидни изрази заради расова, етническа, религиозна идентичност, неравностойно положение или сексуална ориентация на жертвата
• Кражба или повреда на лично имущество на жертвата
• Тенденциозно дистанциране/отдръпване от приятели 
• Разпространявания на злобни и лъжливи твърдения, клюки  Кибер тормоз (описва се като „повторна и тенденциозна увреда, която е причинена от използването на компютри, мобилни телефони и други електронни устройства”). Кибер тормозът се появява все по-често на сайтове, посещавани от голям брой подрастващи.