- Гняв към другото дете, семейството му и към училището
- Паника и тревожност, като емоционален отпечатък, които инцидентът оставя върху детето им
- Вина за тяхната неспособност да защитят своето дете
- Разочарование от „бездействието” на образователната система да защити детето им
Родителите също така трябва да:
- Записват внимателно, което детето е казало и особено всичко онова, което е свързано с инцидента, колко пъти се е случвало, къде и точно какво се е случило
- Убедят детето си, че никой няма право да се държи по този начин
- Те самите трябва да са пример за подражание на децата си у дома и навън
- Използват подходящ речник
- Подпомагат и засилват себеувереността и себеоценката на децата
- Съветват и окуражават децата си да имат широк кръг от приятели
- Съветват децата си да избягват евентуални места на атаки
- Помагат на децата да се убедят, че трябва да търсят помощ, когато се нуждаят
- Окуражават детето да контактува с учителя
- Самите родителите трябва да комуникират с учителя
- Учителят може би не е запознат с инцидента
- Фокусирането на техния гняв към учителя няма да помогнеTo be precise (names – places – dates)
- Да бъдат прецизни (имена, места, данни)
- Да изискват да бъдат информирани относно предприетите от училищните власти действия
- Да се интересуват по какъв начин могат да участват при вземането на решения
- Да поддържат контакт