ЛИЧНИ ДАННИ И КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ: Вашата комуникция с нас е конфиденциална (поверителна) и е в съответствие с всички процедури за защита на личните данни.

Прочетете повече

Родителите на дете, жертва на тормоз

Родителите на децата обикновено чувстват:
  • Гняв към другото дете, семейството му и към училището
  • Паника и тревожност, като емоционален отпечатък, които инцидентът оставя върху детето им  
  • Вина за тяхната неспособност да защитят своето дете 
  • Разочарование от „бездействието” на образователната система да защити детето им 
Всички тези емоции блокират емоционално родителите и те търсят магическо разрешаване на проблема “тук и сега”.

Родителите също така трябва да:
  • Записват внимателно, което детето е казало и особено всичко онова, което е свързано с инцидента, колко пъти се е случвало, къде и точно какво се е случило 
  • Убедят детето си, че никой няма право да се държи по този начин
  • Те самите трябва да са пример за подражание на децата си у дома и навън
  • Използват подходящ речник
  • Подпомагат и засилват себеувереността и себеоценката на децата 
  • Съветват и окуражават децата си да имат широк кръг от приятели 
  • Съветват децата си да избягват евентуални места на атаки 
  • Помагат на децата да се убедят, че трябва да търсят помощ, когато се нуждаят 
  • Окуражават детето да контактува с учителя 
  • Самите родителите трябва да комуникират с учителя 
Когато комуникират с учителя, родителят трябва да имат предвид:
  • Учителят може би не е запознат с инцидента 
  • Фокусирането на техния гняв към учителя няма да помогнеTo be precise (names – places – dates)
  • Да бъдат прецизни (имена, места, данни)  
  • Да изискват да бъдат информирани относно предприетите от училищните власти действия 
  • Да се интересуват по какъв начин могат да участват при вземането на решения
  • Да поддържат контакт