При манифестирането на феномена, преподавателите трябва да имат първи думата. Общо казано, преподавателите трябва:
- Да бъдат информирани за феномена и така да бъдат по-способни да го разпознават, да го спрат незабавно и следователно да са в състояние да развиват програми и техники за интервенция и предотвратяване.
- Да не игнорират или подценяват всичко, което е споменало детето
- Да направят незабавни и стриктни бележки веднага след инцидента
- Да експлоатират „силата” на тормоза за позитивно поведение
- Да развиват съответни дейности към феномена (дискусии, ролеви игри, четене на подходяща литература)
- Да развиват позитивна атмосфера в училище
- Да протектират детето, което е тормозено, да не го разпитват какво се е случило пред останалите, а в лична дискусия да се опитат да разрешат проблема и да дадат емоционална подкрепа.
Също така,
- Препоръчително е да се избягва осъждането на акта и наказанието на детето с изгонването му от училище, тъй като това не е ефективно.
- Да бъде създавана атмосфера, в която да не се прикриват тайни
- Изключително е важно да се избягва търсенето на „съвместимост/търпимост” между детето, което е било тормозено и детето, което е осъществявало тормоза, тъй като има риск от това едното дете да бъде ревиктимизирано, а другото – да потвърди своята сила и надмощие.
Проектът е финансиран от ЕК, програма "Дафне" 