Материали за дискусия в час

Специалната приказка не е истинска история ...Но все пак, а може би, тя е? 

Не се фокусирайте върху това, което някое дете е преживяло. По-добре се фокусирайте върху това, което би могло да му помогне. Много деца, които преживяват подобни ситуации в училище, вярват

Те се обвиняват за това, което им се случва
Трудностите/проблемитеще изчезнат…. Магически от тях .

Най-лошото е може би, самота, която изпитват!!!

Открийте елементите, които правят Херкулес герой, нашия герой. Вслушайте в него, преживейте заедно с него неговите трудности. Не като да го съжалявате …. Но да се поучите от него

«Херкулес нека живееш много години 
Остарей с бяла коса
Разпръсни навсякъде светлината на знанието
И всеки би казал, това е един мъдър мъж»

Нека живееш дълго, мойто момче, казва майката на Херкулес и го целува
Желая ти всичко най-хубаво, добавя баща му

Херкулес е сега на 12 години …. Пораснал мъж, както казва баща му. И всичко в неговия живот ще се промени. Той ще се отдели от старото му училище и от някои от неговите съученици, защото просто ... животът в прогимназията го очаква. Нов вълнуващ курс като ученик … една стъпка по-нагоре. Херкулес беше нетърпелив да отиде в прогимназията, защото в основното училище, не беше най-доброто. Не че прекара лошо … просто не беше добро време.
  
И това е истината. Херкулес е един възхитен ученик, чийто учител го обича много, но сега той е много резервирано дете. Както неговият съученик Георги казва, че не казва дума. Херкулес винаги се е чувствал, че е различен от другите деца. Той е много крехък и чувства, че ушите на главата му са големи. Повече от всичко той вярва, че някой му ги е дърпал, докато е бил малък.

От друга страна, той не обича футбол и никога не е играл с другите деца по време на междучасие, както те обикновено играят мач. Той не играеше с момичетата, защото ... той просто беше момче, а момчетата не играят с момичетата. Най-лошо беше по време на екскурзии ... Той винаги се чувстваше непохватен, защото никой не искаше да седне до него в автобуса и той се чувстваше самотен.

Както е да е, сега всичко ще се промени. В новото училище няма да има никой от старите му съученици. Това е възможност за нов старт. Най-накрая той ще има истински приятел, който би могъл да му бъде като брат. Ще играят, ще ходят и ще се връщат от училище заедно и той ще го оцени.

Помогни ми Господи, да го направя. Нека всичко да се случи, както аз го искам. Аз съм добро дете, защо и аз да нямам добър приятел.

Тази фраза е постоянно в ума на Херкулес ... Един малък молител!!

И той иска само да се моли. Той не иска никой да открие колко самотен и непохватен се чувства в основното училище. През всичките тези години, той не еказал на никого нищо. Неговите родители биха се притеснили, от друга страна и той би могъл да ги разочарова.  Нечувано ... не е желан от другите деца. Не, не, никой не трябва да узнае. Най-накрая неговите молитви биха могли да се сбъднат.

Събуди се Херкулес, вече е 7 часът... изкрещява майка му,
Моят прогимназист е готов.... смее се баща му
Готов.... той отговаря
Хайде момчето ми.... Ще те закарам на училище с колата.... казва баща му
Хъм, не е моят първи ден в училище и трябва ли баща ми да ме закара. Това ще бъде лош старт. Всички ще ме подиграват.... си мисли той
Не, благодаря, татко. Всички деца ще бъдат сами, а моят баща ще ме води. Не, не, ще ходя пеша.... отговори Херкулес много сърдито, като че ли нещо лошо беше казал му.

Баща му се съгласи и той започна да ходи сам на училище....

Първият ден премина много добре. Херкулес срещна някои деца, не че станаха приятели, но се опознаха взаимно.... разбира се той е твърде срамежлив да говори, благодарени ена Бога,  другите говореха с него. 

И време е да се ходи на училище и блъсканицата в автобуса.... ето го отново.... с кого ще седне заедно Херкулес. Никой не го иска.... Едно дете казва – ела и седни до мен. Херкулес се усмихна, приближи се и седна до него.

-Здрасти, моето име е Джон
-Моето е Херкулес
-Приятно ми е
-И на мен
-Не познаваш никого, нали?

И ето как започна техният разговор, и въпреки, че Херкулес искаше приятел толково много, по странни причини не му се говореше толкова много. Ами, ако покажеше на Джон, че не го иска за приятел ... колко странно нещо, той който е нараняван толково мнотго ото съучениците си в основното училище, сега изглежда, че не желае да има приятели, въпреки, че иска. Той си мисли, че най-вероятно така предпазва себе си.

За щастие, Джон продължава да му говори и иска да се опознаят ... Джон изглежда добър и тактичен и говори без грим за останалите и той започва да харесва Херкулес. На предната седалка седят Христо и Грегори, най-добрите приятели на Джон от основното им училище.

Христо изглежда е много добро момче, но  есериозен от няколко думи. Грегори, от друга страна е много социален, обично и засмяно момче ... точно такъв, какъвто Херкулес би искал да бъде. Както е дае, Грегори изглежда не харесва много Херкулес ... разбира се, времето ще каже това, това може и да е негово въображение ...

Дните минаваха и четирите момчета запазиха компанията си в училище ... И кой би могъл да повярва, срещат се и отиват заедно на училище.

През следобедите, Джон и Христо отиват в къщата на Грегори и играят компютърни игри. Херкулес никога не е бил поканен ... Той очаква притеснително поканата и насочва разговора около компютърните игри, новите игри, които е купил, надявайки се да го поканят ... Но това не се случва.

Един ден Херкулес се събужда по-късно и закъснява за училище. Тичайки по улицата той си мисли, какво би му казал учителят по литература, това е първият му час.

Влиза в училище и в неговия клас.

Съжалявам, че закъснях казва той.....
Няма значение, Херкулес  отговаря учителят
Защо не използваш ушите си, за да летиш, коментира Грегори и останалите деца започват да се смеят  
Моля, тишина.... Казва учителят без да добави нищо повеча

Херкулес си сяда на чина. Не казва нищо и ръцете му треперят. Мисли, че всички му се присмиват ....защо? Защо? Какво съм му направил?

Той не казва нищо по време на междучасието и никой нищо не коментира. По време на следващото междучасие Грегори идва към него и започва да му говори за разни неща и за първи път е приятелски настроен. Всъщност, той го кани този следобяд у тях на гости. Но не казва нищо по отношение на сутрешния си коментар.

Той съжалява , мисли си Херкулес.

Той е добро момче.... и аз наистина имам големи уши!!!
Херкулес се прибира у дома много възбуден … майка му мисли, че нещо трябва да се е случило в училище, но в този момент той й казва, че отива следобяд у Грегори и тя ппестава да мисли.

Херкулес тръгва към дома на Грегори, но все още се опасява.Hercules goes to Gregory’s house, yet very afraid. Постоянно си мисли, че сега какъв коментар ще направи.... и мисли, това време за игра за него е врема за тормоз. Както и да е, никакъв коментар не беше направен. Херкулес смята, че сега е приятел с Грегори и той няма да му се подиграва отново.

Всъщност, имам ненормални уши, каво трябва да направя??? Те са прави да ме подиграват. Трябва да направя нещо. Ще спя на една страна си мислеше. Ако ги притисна, може би ще се обърнат наопаки. И той заспа с надеждата, че на сутринта ушите ме ще са наред. Но това не се случи.

На сутринта се срещна с момчетата, тръгнаха за училище, но нещо в атмосферата не беше, като е било през другите дни. Грегори, Джон и Христо се усмихват и шушукат към Херкулес....

Защо те говорят така? Се запитва
Защото с твоите големи уши можеш да ни чуваш нормално изстрелва Грегори и се спуква от смях.

Херкулес си затваря очите, преглъща трудно и.... иска всичко да свърши веднага. Той не знае какво да направи.... така че просто се засмива, той не иска да бъде повече техен приятел.

В междучасието Джон го пита:
Подразнихме ли те?
Няма начин отвърна Херкулес....

Следващите дни са тормозене за нашия герой… всички деца го коментират и го наричат “господин хвърчащи уши”. Той ги отбягва и постепенно, постепенно се изолира. Той се бои, че ще го подиграват, срамува се от това, което се случва, толкова е ядосан, че иска да ги нарани всички!!! Но не го прави. Коментарите продялжават и гневът му нараства.... Един ден той се прибира у дома и започва да чупи мебелите, така че счупва бюрото си. Майка му не му казва нищо, но извиква баща му и започва дискусия между тях!!  .

Какво се еслучило, дете? Какво сгреши?
Оставете ме сам, нищо
Хайде сега.... и бавно, бавно баща му го накарал да се почевства по-леко и да му разкаже всичко....

Говори ли с учителя си за това?
И той каква ще направи? Нищо не може да направи!!!
Ти кажи, и тогава ще видиш какво
Точно така помисли Херкулес.... не е достатъчно, че съм подиграван, а сега ще ми казват и ‘доносник’ също така.

Бащата забелязва страховете на Херкулес и казва....

Аз не разбирам казва много ядосано бащата кой е този Грегори, който те подиграва. Ти трябва да го подиграеш него, както той теб, трябва да му го направиш.

Това не може да бъде направено, татко казва Херкулес без да знае защо не може да бъде направено. Той знае само едно, че се страхува от него....

Ти ще го направиш.... той трябва да има някакъв дефект. Ти трябва да му кажеш.

Той трябва да има някакъв дефект.... дори моят баща вижда, че ушите ми са дефектни....

Но шегата настрана, Грегори е целият в пъпки… но аз не бих го направил.... не зная, много ми е конфузно.

Дните отминават.... няколко дни никой на безпокои Херкулес и другите дни той чува различни коментари.... както и да е как всекидневния живот е s.... Той ще дочака да свърши прогимназията – както е дочакъл да свърши и основното училище – и после ще отиде в лицей. Там всичко ще се промени....

Докато един ден, когато те имали гимнастика и било много ветровито, Грегори казал....
Херкулес, бъди внимателен, защото е много ветровито и вятърът може да те повдигне и да литнеш с тези твои уши
И всички започнали да се смеят

Защо така пъпчива главо, какъв ти е проблемът? Казал Херкулес, но никой не се засмял на шегата му. Грегори го изгледал ядосано, подходил към него и го удари с юмрук, но ох, как го удари....

Херкулес се огледа и забеляза някои от съучениците да се смеят, някои да се подсмихват или просто да го гледат.... никой не казва нищо, те дори не отиват към него, някои си затварят устата с ръка и си шушшукат помежду си – може би за Херкулес, може би за Грегори, кой знае?

Грегори отива при Джон и Христо и те си заминават.... Никой не може да си представи колко самотен се чувства Херкулес.... всички го оставят. И Грегори потвърждава, че е силно момче и никой нищо не му казва.

Херкулес напуска плачейки.... бяга далеч от училище, но не отива у дома. Той е засрамен. Сега вече, моят баща ще е тотално разочарован от мен, аз нищо не направих на Грегори.... Съда на една пейка и не може да мисли за нищо друго освен за самотата и срама, които изпотва.

И тогава.... От ъгъла се задава една кола.... и на нея е изписан номера на телефонна линия за деца. Херкулес вече е чувал няколко пъти за нея. Знае, че децата ако имат проблем, могат да се обадят.

Да, той си спомня, още в основното училище, когато се обади и един любезен господин му каза . какво му каза? Безплатно и анонимно, но ако имаш проблем, така или иначе няма каво по.добро да направи.

Херкулес се обажда:
Женски глас казва
«Здравейте»
«Хм, здравей» казва Херкулес

И така херкулес започва да говори за това, което го смущава и притеснява. От другата страна разговорът продължава и Херкулес започва да се чувства по-комфортно. И разказва точно какво се е случило....

«това, което ти се е случило е много неприятно и тежко и това се случва и на много други деца. Ти не си единственият и със сигурност не си сам. »

Това се е случвало и на други деца?

Да.... за нещастие това се случва в много училища. Но, искам да разбереш едно нещо. Това не е твоя грешка!! Няма значение какво правиш, няма значение какво казваш, никой няма право да те наранява по такъв начин. И знай още нещо.... може би ти трябва да си намериш приятели, които които да ги е грижа за теб,  защото със сигурност това дете не ти е приятел и очевидно няма да ти стане приятел. Не бъди безразличен към това, което ти се случва, просто се опитай да избягваш Грегори тези дни, докато намериш решение. Искаш ли да ни посетиш и да поговорим? 

Да, много искам.

Чудесно, сега се прибери у дома, за да не се притесняват родителите ти. Няма смисъл да се срамуваш. Направил си, каквото си могъл, има обаче някои неща, които не можем да управляваме и няма обстоятелства, които да се налага да крием от майка си и баща си. Смятам, че е трябвало да дискутираш тези неща още в основното училище, може би щеше вече да си намерил решение. Кой знае?

Да, може би, но ....моят баща смята, че съм страхливец....

Твоят баща ще се гордее с теб. Сигурен см, че ако ме кажеш истината той ще се почувства добре...Може би през онзи ден той да се е разтревожил много за теб и да си мислиш, че се е ядосал.... Но той не е гневен.... по-скоро е разтревожен, да. Сега се прибери и разкажи какво се е случило...ти трябв да направиш първата стъпка към решението...ще сме заедно в това. Ти, твоите родители и твоите учители...

Не,не ....Няма да казвам на моите учители.... всички ще ме нарекат ‘доносник’.

Със сигурност няма да те нарекат “доносник”.... Но кого ще доносничиш ?????

Разбира се за Грегори

Но кой ти говори да отиваш и да доносничиш на учителите си за Грегори? Ти ще отидеш при тях да защитиш себе си. И ще ги помолиш да не казват на другите, че си говорил за това. Те ще намерят решение как да ти помагнат дискретно.

Дискретно, това така просто ли е???

Дните отминаваха и не беше така просто.... обстоятелствата бяха трудни и стана по-тежко за Херкулес. Независимо от това, той се опитваше и беше истина, че се опитваше много трудно. Някой път успяваше, някой път се проваляше. Но сега Херкулес имаше търпение и.... той не беше сам.... неговите родители, неговите учители, новите прители, които срещна, бяха с него и бавно и постепенно той научи, че

Проблемите имат решения                        
Просто понякога някой трябва да ни покаже....