ЛИЧНИ ДАННИ И КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ: Вашата комуникция с нас е конфиденциална (поверителна) и е в съответствие с всички процедури за защита на личните данни.

Прочетете повече

Дете жертва на тормоз - Профил

Насилникът избира детето, което да заплашва много специфично, а не случайно. Обикновено насилникът  ще подбере едно дете, когато:

  • Се отличава по някакъв начин от другите (от друга страна, различна религия, носи шини, или най-общо, когато едно дете се отличава от обичайния имидж на ученика).
  • Не ще бъде лесно подпомогнато от другите (самотни деца, които не се сприятеляват лесно)
  • Са по-слаби.

Обикновено детето, което е тормозено често предизвиква противоречиви емоции. Често пъти се появява чувство на гняв към родителите, преподавателите и съучениците, защото те или не могат да разпознаят неговата (на детето) неспособност да реагира или те вярват, че това дете е отговорно за появявата на този тормоз.

Много от личностовите особености на детето, което е обект на тормоз го правят негова мишена.

От тази гледна точка, следва да се отбележи, че децата, жертви на тормоз са изложени на:

  • Ниска самооценка,
  • Неспособност да решават проблеми,
  • Знаци, симптоми на депресия,
  • Емоционални проблеми,
  • Чувства на самота,
  • Ниски училищни резултати и отсъствия 
  • Поведенчески разстройства 
  • Психологични/психо-соматични проблеми (главоболие, коремни болки, напикаване, нарушен сън)  
  • Стрес 
  • Фобии 
  • Страх да остават сами 
  • Избягват очен конкакт 

Трябва да се има предвид, че емоционалният свят на децата, които в случай на училищен тормоз, не се различава от всички други форми на насилие. Децата изпитват:

  • Гняв 

Гняв, от това, което им се случва и към който не могат да реагират. Гневът обикновено се проявява към любимите хора, като татко, майка, братя и сестри.  

  • Срам 

Те се срамуват от това, което им се случва и чувстват, че съучениците им ги смятат за страхливци. Това е, защото те трудно се сприятеляват, тъй като считат априори, че никой не желае да им бъде приятел. Те също така се срамуват от това да разкрият пред своите родители, тъй като ще ги разачароват.

  • Вина 

Те чувстват, че ще бъдат обвинени, за това, което се случва
(напр. „те ми казват очиларко} аз нося нося очила -} така че те са прави -} аз съм очиларко”).

  • Страх 

Те живеят с постоянното чувство, че са бъдат дразнени и подигравани, осмивани

Комбинацията от гняв – страх – срам и вина карат децата да не споделят, това което изживяват и постоянно те не търсят помощ. Тази емоционална изолация води до още по-голяма изолация на тези деца. Ако те не получат подходящата подкрепа, е възможно в бъдеще те да бъдат неспособни да:

  • Да поемат отговорност,
  • Да изпълняват в цялост своята социална роля,
  • Да създават лични взаимотношения,
  • Да имат нормален сексуален живот